a) при abl. separ., при abl. orig. от
secerne te a bonis - раздели се от добрите хора (Cic. Catil. I.23);
Belgas esse ortos ab Germanis - че белгите произлизат от германите (Caes. B.G. II.4.1);
ab milibus passuum duobus castra posuerunt - разположиха лагера на разстояние 2000 крачки.

 b) при abl. auct., при abl. causae от, поради
se ita a patribus didicisse - че така съм се научил от предците,
niger a radiis solis - черен поради лъчите на слънцето,
tempus a nostris triste malis - тъжно поради нашите беди време (Ov. Tr. IV.3.35),
ab odio - поради омраза.

 a) за означаване страната, посоката: от, откъм, при, у, на
castra munita а porta dеcumana - лагер укрепен откъм портата (Caes. B.G. III.25);
a fronte - отпред;
a tergo - отзад;
a latere - отстрани;
a dextro cornu - на дясното крило;
a dextra - отдясно, - вдясно;
а sinistra - отляво, - вляво;
а medio colle - посред хълма;
прен.
а reo dicere - говоря в полза на обвиняемия;
esse ab aliquo - на нечия страна съм;
stare ab aliquo - на нечия страна съм.

 b) при отношение: откъм, относително
inops ab amicis - беден на приятели.

 c) за означаване особен вид дейност:
servus а pedibus - бързоходец;
servus а manu - писар;
servus ab epistulis - секретар;
servus а rationibus - сметководител.