1. добре;
bene dicere - говоря красноречиво, - говоря изразително;
bene dicere alicui (dat.) - хваля някого;
bene dicta - похвали;
bene facere - добре постъпвам, - постъпвам правилно;
bene facere alicui (dat.) - правя някому добро, - правя някому благодеяние;
bene facta - благородни дела, - подвизи, - заслуги, - благодеяния;
bene facere sibi - угаждам си;
bene est - добре съм, - доволен съм,
bene me habeo - добре съм, - доволен съм;
bene est alicui - някому работите вървят добре.

 2. сполучливо, успешно
bene pugnare - сражавам се успешно.

 3. пред adi. и adv.: твърде
bene peritus - твърде опитен;
bene mane - твърде ранo;
bene ante lucem - много преди разсъмване (Cic. De Orat. II.259).