altus (m) , а (f) , um (n) adi.

 1.

 a) висок
mons altus - висока планина.

  b) прен. възвишен, величествен.

 c) високомерен
homo sapiens (Apollo) alta mente praeditus - разумният човек (Аполон), надарен с възвишен ум (Cic. Mil. VIII.21) ;
subst. altum, ī (n) n. височина.

 2. дълбок
aqua alta - дълбока вода,
flumen altum - дълбока река;
непостижим;
скрит, таен
somnus altus - дълбок сън
animus altus - дълбоко в душата;
alta mente - дълбоко в душата;
subst.: altum, ī (n) n.

 a) дълбочина
ex alto emergere - изплувам от дълбокото (Cic. Fin. IV.64).

 b) открито море.

 3. дълбок, вдаден навътре
portus altus - вдадено в морето пристанище;
отдалечен, затънтен.

Файл: altus.xml
Размер: 7.25 KB
Дата: 2022-03-21
XML id: LBR.altus
Eзик: la

altus.xml ( 7.25 KB )

---

Приложения

Съкращения

Библиографии

---