Преглед

animus, ī (m) n.

1. душа, дух
fragile corpus animus sempiternus movet - всевечният дух задвижва крехкото тяло (Cic. Rep. VI.26).

a) дух, разсъдък, мисъл
acies animi - остроумие, - острота на ума
caecus animo - със сляп дух (Cic. Fin. IV.64);
animo cernere - забелязвам;
animo lustare - забелязвам;
animo circumspicere - забелязвам;
animo comprehendere - забелязвам;
animo agitare - обмислям, - кроя;
animo volvere - обмислям, - кроя;
animo moliri - обмислям, - кроя.

b) внимание
animum adverto вж. animadverto - обръщам внимание.

c) съзнание
animus aliquem relinquit - някой губи съзнание.

d) оценка, мнение, съждение
meo animo - по мое мнение.

е) памет;
animo tenere - помня.

f) предчувствие
ante animo prospicere possis - можеш да предвиждаш бъдещето с интуиция (Cic. Quinct. X.35).

a) склонност, влечение;
удоволствие;
animi causa - за удоволствие.

b) характер
constans atque egregius - постоянен и отличен нрав.

c) настроение, разположение;
bono animo esse in aliquem - добре съм настроен спрямо някого;
alieno animo esse in aliquem - зле съм настроен спрямо някого;
aequo animo - равнодушно;
quieto animo - равнодушно.

d) намерение;
решение, желание;
in animo habeo - имам намерение;
est mihi in animo - имам намерение;
hoc animo - с това намерение.

a) чувство, сърце;
ех animo - от сърце.

b) смелост, самоувереност
confirmare militum animos - укрепвам духа на войниците;
animo cadere - падам духом;
animo deficere - падам духом;
magno animo - много смело.

c) гордост, надменност
vince animos iramque tuam - надвий гордостта и гнева си (Ov. Heroid. III.85).

Файл: animus.xml
Размер: 14.19 KB
Дата: 2022-11-21
XML id: LBR.animus
Eзик: la

Приложения

Съкращения

Библиографии