a) мамя, лъжа, излъгвам
nisi me fallit animus - ако се не лъжа (Cic. S. Rosc. 17);
falsum habere aliquem - излъгвам някого;
spes aliquem fallit - някой се излъгва в надеждата;
fallit me tempus - подлъгвам се за времето,
fallit me res - излъгвам се в нещо;
refl.
fallor - излъгвам се, - заблуждавам ce;
impers.
me fallit - лъжа се;
- не зная.

 b) лъжливо наподобявам, подражавам;
faciem alicuius (gen.) fallo - приемам нечий образ.

 c) не изпълнявам, не сдържам, нарушавам
fallo fidem - предавам доверието,
fallo promissum - нарушавам обещание,
fallo mandata - не изпълнявам заръки.

 d) правя незабележим, скривам
fallo furta - скривам откраднатото,
austerum studio fallente laborem - интересът прави неусетна тежката работа (Hor. Sat. II.2.12);
fallo curam vino - пропъждам грижата с вино.

 e) съкращавам, прекарвам незабелязано
fallo horam sermonibus - прекарвам неусетно час в разговори,
fallo noctem - прекарвам нощта.

 f) ocтавам незабелязан, скривам се, изплъзвам се от вниманието absol.;
с acc.
non fefellere insidiae - засадите не останаха незабелязани (Liv. XXXI.26.4),
nec fefellit veniens Tusculanum ducem - не изненада тускуланския водач с идването си (Liv. II.19.7),
fallo custodes - изплъзвам на пазачите,
fallo deos - скривам се от боговете;
epistula fallit ignaros - съдържанието остава неясно за незапознатите;
nequiquam fallis dea - богиньо, не успяваш да скриеш божествеността си (Verg. Aen. XII.634);
longe fallente sagitta - отдалеч изстреляната стрела поразява незабелязано (Verg. Aen. IX.572).