a) граница
finis loci - граница на мястото,
finis Galliae - границата на Галия;
quem ad finem loca aperta pertinebant - докъдето се простираха откритите места (Caes. B. G. II.19);
обикн. pl.
fines agrorum - границите на нивите,
usque ad fines insecuti - непреследвани чак до границите (Caes. B.G. V.54);
abl.
fine, fini - до;
c gen.
fine pectoris - до гърдите;
c abl.
osse fini dedolabo - ще те накълцам до кокал (Plaut. Men. 859).

 b) pl. предели, земя, страна
in finibus Eburonum - в земите на Ебуроните,
iter facere in fines Santonum - пътува в страната на Сантоните (Caes. B.G. I.10.1).

 a) край
finis vitae - край на живота,
finem facere iniuriis - слагам край на несправедливостите;
sine fine - безкрайно, - непрекъснато;
ad eum finem - дотогава;
quem ad finem - докога?

 b) цел
quibus in orationibus delectatio finis est - в кои речи забавлението е цел (Cic. Part. IV.12);
quae finis standi? - защо стоя тук? (Verg. Aen. V.384);
ad eum finem - за тази цел.