finitimus (m) , a (f) , um (n) adi.

 1. граничен, съседен
Galli finitimi Belgis erant - галите бяха съседни на белгите (Caes. B.G. II. 2);
bellum finitimum - погранична война;
subst. finitimi, ōrum (m) n. съседи.

 2. близък, сроден, приличен
metus est finitimus aegritudini - страхът е приличен на болест (Cic. Tusc. IV.64),
est poeta finitimus oratori - поетът е сроден с оратора (Cic. de Orat. I.16.70).

Файл: finitimus.xml
Размер: 4.11 KB
Дата: 2022-12-05
XML id: LBR.finitimus
Eзик: la

finitimus.xml ( 4.11 KB )

---

Приложения

Съкращения

Библиографии

---