a) съдба
fortunae cedere - отстъпвам пред съдбата (Sall. Cat. 34.2);
fortuna secunda - щастие
fortuna adversa - нещастие.

 b) щастие
Pompeium ad eas regiones fortuna populi Romani attulit - щастливата съдба на римския народ беше отвела Помпей по онези места (Cic.Imp. 45).

 c) нещастие
si nos premet eadem fortuna - ако ни притисне една и съща злощастна съдба (Cic. Fam. XIV.1.5).

 d) Fortūna, ae (f) n. Съдба, фортуна, богиня на съдбата.

 a) участ, положение
fortuna adversa - злощастна участ
fortuna misera - злощастна участ
fortuna secunda - щастлива участ
fortunam sibi quisque facit - всеки сам гради съдбата си
est autem infima condicio et fortuna servorum - положението и участта на робите са изключително тежки (Cic. Offic. I.41).

 b) обикн. pl. имущество, богатство
adimere alicuius (gen.) fortunas bonaque - отнемам нечие имущество и богатство;
superior fuit ordine, inferiorem esse fortuna - беше високопоставен по ранг, но низш по богатство (Cic. Fam. XIII.5.2).

 c) жребий
triplicis regni fortuna - жребий на тройно царство (Ov. Met. V.369).