frētus (m) , a (f), um (n) adi. облегнат, уверен, надяващ се, c abl.
amicitiā Caesaris fretus - осланящ се на приятелството на Цезар
armis fretus - разчитащ на оръжията
virtute fretus - уповаващ се на доблест;
c dat.
discordiae hostium fretus - разчитащ на раздорите между враговете.