a) обременителен, тежък, непоносим, мъчителен
labor gravis - тежък труд,
usurae graves - непосилни лихви,
senectus gravis - мъчителна старост, мед.
morbus gravis - тежка болест;
anni tempus grave - непоносим сезон,
ex salubri loco in gravem - от здравословно към неблагоприятно място ,
caelum grave - нездравословен климат, - неблагоприятен климат;
odor gravis - неприятна миризма.

 b) строг
iudex gravis - строг съдия,
supplicium grave - строго наказание.

 c) опасен, тежък, силен
bellum grave - тежка война,
ictus gravis - опасен удар,
gravissime afflictae naves - най-сериозно повредените кораби (Caes. B.G. IV. 31. 2).

 a) тежък, имащ тежест, влиятелен
homo prudens et gravis - човек разумен и влиятелен (Cic. de Orat. I.38);
vir gravis pietate ac meritis - мъж, влиятелен с благочестието и заслугите си (Verg. Aen. I. 151).

 b) важен, значителен
civitas gravis - значима държава,
auctoritas gravis - значителен авторитет,
causa gravis - сериозна причина;
testis gravis - заслужаващ доверие свидетел,
auctor gravis - заслужаващ доверие автор.

 c) сериозен, положителен, убедителен
vir gravis - сериозен мъж
oratio gravis - убедителна реч.

 a) натоварен, претоварен, обременен
navis gravis - натоварен кораб,
agmen grave praedā - бойна колона претоварена с плячка (Liv. XXI.5.8),
Tarquinius Superbus aetate et viribus erat gravior - Тарквиний Суперб беше натежал от възрастта и немощта на силите си (Liv. II. 19. 6);
miles gravis - тежко въоръжен войник.

 b) забременяла, бременна
Regina sacerdos Marte gravis - царицата жрица, бременна от Марс (Verg. Aen. I. 273-274).

 c) изтощен, измъчен, слаб
corpus gravе - изтощено тяло, обикн. с abl.
morbo gravi - измъчен от тежка болест,
vulnere gravi - повален от мъчителна рана;
aetas gravis - напреднала възраст,
annis gravis - престарял;
graves somno epulisque - натежали от сън и обилна храна (Liv. IV. 37.2);