1. удрям, поразявам
ictus lapide - ударен от камък
fulmine ictus - поразен от гръм;
ictus - поразен, - поразен, - смутен
domestico vulnere ictus - обезпокоен от семейно злощастие (Tac. Ag. 29)
conscientia ictus - терзан от чувство за вина (Liv. XXXIII. 28)
nova re consules icti - консулите, стъписани от бунта (Liv.XXVII.9).

 2.
icio foedus - сключвам мир.