Преглед

inferus (m) , a (f) , um (n) adi. posit.

1. намиращ се долу, долен
limen inferum - долен праг;
mare inferum - Тиренско море.

2. подземен
dii inferi - боговете на подземното царство;
subst. inferi, inferiorum (m) n. обитателите на подземното царство;
apud inferos - в царството на мъртвите;
excitare aliquem ab inferis - възкресявам някого от мъртвите
revocare aliquem ab inferis - призовавам някого от мъртвите;
existere ab inferis - възкръсвам.

II. inferior (m) (f) ius (n) comp.. намиращ се по-долу, по-долен, - по-нисък;
inferior locus - по-ниско място
inferior pars - по-долна част
inferius labrum - долна устна
versus inferior - пентаметър;
ab inferiore loco dicere - изказвам се отдолу, - изказвам се не от трибуната (Cic. Att. II.24.3);
in inferius ferri - нося се надолу, - спускам се;
subst. inferiores, um (m) n. жителите на долната част на града.

a) по-късен, по-млад
aetate inferior - по-млад на възраст.

b) по положение, сила, число по-нискостоящ, по-доле, по-слаб
dignitate non inferior - не по-долен по достойнство (Cic. Q. fr. I.3)
inferiorem esse fortunā - по-беден на имущество (Cic. Fam. XIII.5.2),
inferior copiis - отстъпващ по броя на войските,
inferior numero navium - отстъпващ по броя на корабите (Caes. B.C. I.57);
ordines - низши офицерски чинове;
inferiorem esse - по-слаб съм, - отстъпвам.

III. superl..

1. infimus (m) , a, (f) um (n) най-долен, най-нисък;
collis infima - подножието на хълма;
ab infimis radicibus montis - от подножието на планините (Caes. B.C. I.41.3)
ad infimos montes - в подножието на планините, - в полите на планините;
ab infimo - отдолу;
ad infimum - надолу;
infima aequora - морските дълбини, - морска бездна.

b) най-долен, най-прост, най-лош
ordines ex inferioribus ordinibus - от по-нисшите военни чинове (Caes. B.C.I.46)
infima faex populi - най-долната утайка на обществото (Cic. Q. Fr. 2. 6)
infima condicio servorum - най-ниското обществено положение на робите (Cic. Off. I.41)
infimo loco natus - от най-нисш произход;
precibus infimis - най-смирено (Liv. VIII.2.10);
subst. īnfimī, orum (m) n. най-долни хора, тълпа, простолюдие.

2. imus (m) , a, (f) um (n) adi. най-долен
imus gradus - най-долно стъпало
ima conviva - пируващият, - възлегнал най-ниско (Hor. Sat. II.8.40)
superi imique deorum - най-висши и нисши богове
insignes et imi - най-изтъкнати и най-долни;
ima vox - бас, - нисък глас;
ad imam quercum - в най-долната част на дъба (Phaedr. 2.4.3);
spiritum ducere ab imo pectore - издишам с цели гърди, - издишам дълбоко;
imo - долу, - в дълбочината, - на дъното;
ех imo - отдолу, - от дълбочината, - от дъното
ab imo - отдолу - от дълбочината, - от дъното.

b) последен
imus mensis - последен месец;
ad imum - докрай, - най-после.

Файл: inferus.xml
Размер: 21.66 KB
Дата: 2023-12-11
XML id: LBR.inferus
Eзик: la

Приложения

Съкращения

Библиографии