a) решение, оценка, преценка, мнение
iudicium animi mutare - променям мнението си;
sui iudicii rem non esse - не подлежи на тяхно решение, - те не могат да решават въпроса (Caes. B.C. I.13);
meo iudicio - по мое мнение.

 b) способност за разсъждаване, разсъдливост, разсъдък, вкус
magni iudicii esse debebit - ще трябва да е изключително разсъдлив (Cic. Orat. 21.69).

 c) зряло обсъждане, умисъл
iudicio aliquid facere - правя нещо с умисъл,
non inertiā sed iudicio fugisse - избягваше задълженията си не от безразличие, а с умисъл (Nep. Att. 15).

 a) съдебно разследване, съдене, съд;
iudicium dare - допускам съдебно разследване, - съгласявам се на съдебно разследване,
iudicium reddere - допускам съдебно разследване, - съгласявам се на съдебно разследване;
iudicium exercere - ръководя съденето;
qui iudicium exercet - този, който ръководи процеса, - претор (Cic. Arch. XII.32).

 b) съд, съдилище
in iudicium venire - идвам в съда.

 c) съдебно дело, процес;
iudicium habere - имам дело, - съдя се;
iudicium capitis - углавно дело;
iudicium vincere - спечелвам дело.

 d) съдебна власт, съдийска длъжност; прен. съдии.