iugum, i (n) n.

 1.

 a) ярем, хомот, иго
bestiis nos iuga imponimus - ние поставяме хомот на добитъка (Cic. N.D. II.251),
per temonem percurrere et in iugo insistere - тичат покрай колесницата и застават на ярема (Caes. B.G. IV.33).

 b) чифт впрегнати волове, чифт впрегнати коне
singulis iugis arant - орат с един впряг (Cic. Ver. II.3.27),

 c) за хора: двойка, двама
iugum impiorum - двама безчестници.

 2.

 a) робско иго
iugum servile - робско иго;
iugum exuere - отхвърлям от себе си робското иго;
iugum accipere - покорявам се.

 b) съпружеско иго, семейни грижи, бреме
ferre iugum pariter - носят поравно брачния хомот (Hor. Od. I.35).

 3. всяко нещо, което наподобява ярем:

 a) ярем от три свързани копия, под които прекарвали победените неприятели
mittere sub iugum - прекарвам под ярем.

 b) кросно.

 c) кобилица на везни; прен. съзвездието Везни.

 d) седалище за гребци.

 e) било, връх на планина
summum iugum montis - хребет на планина, - най-високият връх на планина.

Файл: iugum.xml
Размер: 8.02 KB
Дата: 2024-08-05
XML id: LBR.iugum
Eзик: la

iugum.xml ( 8.02 KB )

---

Приложения

Съкращения

Библиографии

---