a) място
omnes in unum locum convenerunt - всички се събраха на едно място (Caes. B.G. IV.19.2),
castris locum capere - избирам място за военен лагер (Liv. IX.17.15),
locus superior - възвишение, рядко - катедра,
ex superiore et ex aequo loco sermones habitos - речи, произнесени и от трибуната, и от място (Cic. Fam. III.8.2).

 b) жилище
locum sub terra fecerunt - направиха си жилище под земята (Nep. Paus. IV.4).

 c) местност, pl. страна
exercitus ibi est locorum sciens - войската е запозната с тамошната местност (Sall. Jug. 85.45).

 d) определено място, позиция
loco cedere - отстъпвам от позиция,
aliquem loco deicere - изгонвам някого от определено място,
aliquem loco movere - премествам някого от определено място,
aliquem loco pellere - отблъсвам някого от определено място,
locum capere - превземам дадено място,
locum relinquere - изоставям позиция.

 a) поредно място, ред;
primo loco - на първо място,
secundo loco - на второ място;
priore loco causam dicere - обръщам се към съда първи поред (Cic. Quinct. 32);
loco dicere - говоря, когато ми е редът;
loco - на място, - уместно,
in loco - на място, - уместно.

 b) място, положение, длъжност, служба
in summum locum civitatis ascendere - достигам до най-висока обществена длъжност (Cic. Clu. 150),
de loco contendere - съревновавам се за длъжност;
aliquem loco movere - отстранявам някого от длъжност, - уволнявам някого от длъжност;
secundum locum dignitatis obtinere - заемам второ място по значение (Caes. B.G. VI.12.9),
eo loco habere - така ценя;
nullo loco numerare - за нищо не смятам.

 c) locō с gen. вместо, за, като
filii loco esse - имам за син;
ignominiae loco ferre - смятам за оскърбление (Caes. B.G.VII.17.6);
plebs servorum habetur loco - народът се третира като роби (Caes. B.G. VI.13.1).

 d) звание, съсловие, потекло, род
locus senatorius - звание сенатор (Tac. Hist. I.77).