magistratus, ūs (m) n.

 1. висш служебен пост, длъжност, магистратска длъжност
magistratum petere - стремя се към магистратска длъжност,
esse in magistratu - изпълнявам магистратска длъжност.

 2.

 a) държавен чиновник, длъжностно лице, началник, управител.

 b) обикн. pl. началство, власти, върховно управление
in pace nullus est communis magistratus - в мирно време няма обществена власт (Caes. B.G. VI.23.5) ,
magistratus quae visa sunt occultant - магистратите скриват нещата, които преценят (Caes. B.G. VI.20.3) .

Файл: magistratus.xml
Размер: 5.65 KB
Дата: 2026-08-07
XML id: LBR.magistratus
Eзик: la

magistratus.xml ( 5.65 KB )

---

Приложения

Съкращения

Библиографии

---